разфучал си

Речник на българския език

1. разфучал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучал си е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучал си е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучал си е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).