разфучало си

Речник на българския език

1. разфучало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разфучало си е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разфучало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разфучало си е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разфучало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разфучало си е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).