разфучали

Речник на българския език

1. разфучали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разфучали е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разфучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разфучали е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разфучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разфучали е производна форма на разфуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разфучали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разфучали е производна форма на разфуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).