разфучала е

Речник на българския език

1. разфучала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучала е е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разфучала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучала е е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разфучала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучала е е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).