разфучала

Речник на българския език

1. разфучала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучала е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разфучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучала е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разфучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разфучала е производна форма на разфуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разфучала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разфучала е производна форма на разфуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).