разфучавало

Речник на българския език

1. разфучавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучавало е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разфучавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучавало е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разфучавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разфучавало е производна форма на разфучавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разфучавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разфучавало е производна форма на разфучавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).