разфучавали

Речник на българския език

1. разфучавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разфучавали е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разфучавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разфучавали е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разфучавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разфучавали е производна форма на разфучавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разфучавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разфучавали е производна форма на разфучавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).