разфучавала

Речник на българския език

1. разфучавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучавала е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разфучавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучавала е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разфучавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разфучавала е производна форма на разфучавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разфучавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разфучавала е производна форма на разфучавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).