разфучавал

Речник на българския език

1. разфучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфучавал е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфучавал е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разфучавал е производна форма на разфучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разфучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разфучавал е производна форма на разфучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).