разфучава

Речник на българския език

1. разфучава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разфучава е производна форма на разфучавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разфучава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разфучава е производна форма на разфучавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разфучава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разфучава е производна форма на разфучавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).