разформирало

Речник на българския език

1. разформирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разформирало е производна форма на разформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разформирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разформирало е производна форма на разформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разформирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разформирало е производна форма на разформирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разформирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разформирало е производна форма на разформирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).