разформирал

Речник на българския език

1. разформирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разформирал е производна форма на разформирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разформирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разформирал е производна форма на разформирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разформирал — мин. деят. св. прич. м. р.

разформирал е производна форма на разформирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разформирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разформирал е производна форма на разформирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).