разубедило

Речник на българския език

1. разубедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разубедило е производна форма на разубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разубедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разубедило е производна форма на разубедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).