разубедил

Речник на българския език

1. разубедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разубедил е производна форма на разубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разубедил — мин. деят. св. прич. м. р.

разубедил е производна форма на разубедя (мин. деят. св. прич. м. р.).