разтърчах

Речник на българския език

1. разтърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разтърчах е производна форма на разтърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разтърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разтърчах е производна форма на разтърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).