разтърчал е

Речник на българския език

1. разтърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчал е е производна форма на разтърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчал е е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчал е е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).