разтърчавал си

Речник на българския език

1. разтърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчавал си е производна форма на разтърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчавал си е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчавал си е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).