разтърчавало си

Речник на българския език

1. разтърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчавало си е производна форма на разтърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчавало си е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчавало си е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).