разтърчавали

Речник на българския език

1. разтърчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчавали е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтърчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчавали е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтърчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтърчавали е производна форма на разтърчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтърчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтърчавали е производна форма на разтърчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).