разтърчавал

Речник на българския език

1. разтърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчавал е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчавал е производна форма на разтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтърчавал е производна форма на разтърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтърчавал е производна форма на разтърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).