разтърчава

Речник на българския език

1. разтърчава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтърчава е производна форма на разтърчавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтърчава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтърчава е производна форма на разтърчавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтърчава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтърчава е производна форма на разтърчавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).