разтърсило

Речник на българския език

1. разтърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтърсило е производна форма на разтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтърсило е производна форма на разтърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).