разтърквала

Речник на българския език

1. разтърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтърквала е производна форма на разтърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтърквала е производна форма на разтърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтърквала е производна форма на разтърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтърквала е производна форма на разтърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).