разтъркаше

Речник на българския език

1. разтъркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разтъркаше е производна форма на разтъркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разтъркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разтъркаше е производна форма на разтъркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).