разтъркало

Речник на българския език

1. разтъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъркало е производна форма на разтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъркало е производна форма на разтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтъркало е производна форма на разтъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтъркало е производна форма на разтъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).