разтъркал

Речник на българския език

1. разтъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъркал е производна форма на разтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъркал е производна форма на разтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтъркал е производна форма на разтъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтъркал е производна форма на разтъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).