разтърка

Речник на българския език

1. разтърка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтърка е производна форма на разтъркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтърка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтърка е производна форма на разтъркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтърка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтърка е производна форма на разтъркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).