разтървавало си

Речник на българския език

1. разтървавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтървавало си е производна форма на разтървавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтървавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтървавало си е производна форма на разтървавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтървавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтървавало си е производна форма на разтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).