разтървавала

Речник на българския език

1. разтървавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтървавала е производна форма на разтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтървавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтървавала е производна форма на разтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтървавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтървавала е производна форма на разтървавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтървавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтървавала е производна форма на разтървавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).