разтъпчело

Речник на българския език

1. разтъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъпчело е производна форма на разтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтъпчело е производна форма на разтъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).