разтъпчел

Речник на българския език

1. разтъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъпчел е производна форма на разтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтъпчел е производна форма на разтъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).