разтъпкало

Речник на българския език

1. разтъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъпкало е производна форма на разтъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтъпкало е производна форма на разтъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).