разтъпка

Речник на българския език

1. разтъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтъпка е производна форма на разтъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разтъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтъпка е производна форма на разтъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).