разтурял съм

Речник на българския език

1. разтурял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтурял съм е производна форма на разтурям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтурял съм е производна форма на разтурям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разтурял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтурял съм е производна форма на разтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).