разтурял си

Речник на българския език

1. разтурял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтурял си е производна форма на разтурям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтурял си е производна форма на разтурям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтурял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтурял си е производна форма на разтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).