разтуряло си

Речник на българския език

1. разтуряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло си е производна форма на разтурям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтуряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло си е производна форма на разтурям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтуряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло си е производна форма на разтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).