разтуряло е

Речник на българския език

1. разтуряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло е е производна форма на разтурям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтуряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло е е производна форма на разтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтуряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтуряло е е производна форма на разтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).