разтуряли

Речник на българския език

1. разтуряли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтуряли е производна форма на разтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтуряли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтуряли е производна форма на разтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтуряли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтуряли е производна форма на разтурям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтуряли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтуряли е производна форма на разтурям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).