разтуптявало

Речник на българския език

1. разтуптявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтуптявало е производна форма на разтуптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтуптявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтуптявало е производна форма на разтуптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтуптявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтуптявало е производна форма на разтуптявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтуптявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтуптявало е производна форма на разтуптявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).