разтупвал

Речник на българския език

1. разтупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтупвал е производна форма на разтупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтупвал е производна форма на разтупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтупвал е производна форма на разтупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтупвал е производна форма на разтупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).