разтупал

Речник на българския език

1. разтупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтупал е производна форма на разтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтупал е производна форма на разтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтупал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтупал е производна форма на разтупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтупал е производна форма на разтупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).