разтръскало

Речник на българския език

1. разтръскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтръскало е производна форма на разтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтръскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтръскало е производна форма на разтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтръскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтръскало е производна форма на разтръскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтръскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтръскало е производна форма на разтръскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).