разтръскали

Речник на българския език

1. разтръскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтръскали е производна форма на разтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтръскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтръскали е производна форма на разтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтръскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтръскали е производна форма на разтръскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтръскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтръскали е производна форма на разтръскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).