разтръскал

Речник на българския език

1. разтръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръскал е производна форма на разтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръскал е производна форма на разтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтръскал е производна форма на разтръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтръскал е производна форма на разтръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).