разтръбявал

Речник на българския език

1. разтръбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръбявал е производна форма на разтръбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтръбявал е производна форма на разтръбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтръбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтръбявал е производна форма на разтръбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтръбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтръбявал е производна форма на разтръбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).