разтрогвало

Речник на българския език

1. разтрогвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрогвало е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрогвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрогвало е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтрогвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтрогвало е производна форма на разтрогвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтрогвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтрогвало е производна форма на разтрогвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).