разтрила

Речник на българския език

1. разтрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрила е производна форма на разтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтрила е производна форма на разтрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).