разтресъл

Речник на българския език

1. разтресъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтресъл е производна форма на разтреса (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтресъл — мин. деят. св. прич. м. р.

разтресъл е производна форма на разтреса (мин. деят. св. прич. м. р.).