разточителствувал

Речник на българския език

1. разточителствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточителствувал е производна форма на разточителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разточителствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточителствувал е производна форма на разточителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разточителствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разточителствувал е производна форма на разточителствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разточителствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разточителствувал е производна форма на разточителствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).