разточителствало

Речник на българския език

1. разточителствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разточителствало е производна форма на разточителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разточителствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разточителствало е производна форма на разточителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разточителствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разточителствало е производна форма на разточителствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разточителствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разточителствало е производна форма на разточителствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).